Rate this post

Проектиране на напоителни системи: как се определят зоните, дебитът и разпръсквачите?

Правилното проектиране на напоителна система започва с водоизточника, терена и растенията, а не с избора на разпръсквачи. Преди монтажа трябва да се установят наличният дебит и налягане, да се раздели дворът на подходящи поливни зони и да се подберат компоненти, които могат да работят нормално при тези условия.

Това е разликата между система, която просто „пуска вода“, и система, която напоява равномерно и може да бъде управлявана според нуждите на различните части на градината.

Greenstar предлага проектиране и поставяне на напоителни системи като част от цялостното изграждане на зелени пространства.

Какво включва проектирането на напоителна система?

Проектът определя откъде идва водата, къде трябва да достигне, с какъв дебит и налягане и кои компоненти ще работят едновременно.

Обикновено се анализират:

размерите и формата на двора;
денивелацията;
тревните площи;
цветните и декоративните лехи;
живият плет;
дърветата и храстите;
слънчевите и сенчестите участъци;
настилките и сградите;
видът на почвата;
дебитът и налягането;
типът водоизточник;
необходимостта от автоматизация.

След това се определят позициите на разпръсквачите, капковите линии, клапанните шахти, трасетата на тръбите и управлението.

Защо проектът не трябва да започва с броя разпръсквачи?

Защото разпръсквачът има конкретна нужда от дебит и налягане и трябва да бъде избран според условията на системата.

Ако първо бъдат закупени произволен брой разпръсквачи, а след това се установи, че водоизточникът не може да ги захрани едновременно, системата трябва да бъде преработена.

Правилната последователност е:

анализ на терена;
измерване на водоизточника;
разпределение на поливните площи;
избор и позициониране на разпръсквачите;
изчисляване на необходимия дебит;
разделяне на системата на зони;
оразмеряване на тръбите;
избор на клапани и програматор;
монтаж, тест и настройка.

Как се измерват дебитът и налягането?

Това са две различни характеристики и и двете са важни.

Налягането показва с каква сила водата се подава в системата. Дебитът показва какво количество вода може да бъде доставено за определено време.

Система може да има достатъчно статично налягане, но недостатъчен дебит при реална работа. Обратното също може да създаде проблеми.

Когато системата се захранва от сондаж или хидрофор, трябва да се вземат предвид характеристиките на помпата и поведението ѝ при необходимия работен дебит.

Как да изчислим колко зони са необходими?

Зоната представлява група разпръсквачи или капкови линии, които се управляват едновременно от един клапан.

Броят на зоните не се определя по универсална формула от типа „една зона на 100 кв.м“. Определя се според общия разход на компонентите и наличния дебит.

Например, ако проектът изисква множество разпръсквачи, но водоизточникът може надеждно да захрани само част от тях едновременно, те се разделят в две или повече групи. Програматорът включва зоните последователно.

Добра практика е проектът да оставя разумен работен резерв, вместо системата да бъде оразмерена на абсолютния максимум на водоизточника.

Защо различните растения трябва да бъдат в различни зони?

Защото тревата, храстите, дърветата и цветните лехи нямат еднакви изисквания към начина и продължителността на напояването.

Ако една тревна площ с разпръсквачи и леха с капково напояване се управляват по един и същ режим, трудно може да се зададе подходящо време и за двете.

Разделянето на хидрозони позволява програматорът да управлява:

трева на силно слънце;
трева на сянка;
декоративни растения;
жив плет;
капково напояване;
отделни части на двора.

Това прави автоматизираната система много по-гъвкава.

Как се позиционират разпръсквачите?

Целта е тревната площ да бъде покрита равномерно, без сухи петна и без излишно поливане на алеи, фасади и други твърди повърхности.

Една от основните грешки е разпръсквачите да се разполагат само „по усет“. Радиусът им, секторът на работа и реалното покритие трябва да бъдат част от проекта.

В тесни участъци може да е необходим различен тип дюза от тази, която работи добре върху голяма открита морава. При големи площи могат да бъдат подходящи роторни решения, а при по-малки и сложни форми — други типове разпръсквачи.

Важно е компонентите в една зона да имат съвместими характеристики и да осигуряват предвидимо разпределение на водата.

Как се избира диаметърът на тръбите?

Диаметърът на тръбите се определя чрез хидравлично оразмеряване според необходимия дебит, дължината на трасето и допустимите загуби на налягане.

По-малката тръба не винаги означава по-икономична система. Ако диаметърът е недостатъчен, загубите на налягане могат да се увеличат и най-отдалечените разпръсквачи да не работят правилно.

Прекалено големите диаметри също могат да бъдат неоправдани от гледна точка на бюджета. Затова изборът трябва да е резултат от проект, а не от универсално правило.

Как се проектира система със сондаж или хидрофор?

Първо трябва да се провери какъв устойчив дебит и работно налягане може да осигури системата за водоснабдяване.

При сондаж проектът може да включва помпа, автоматика, филтрация, защита, резервоар или други компоненти според конкретната конфигурация.

Ако помпата е неправилно подбрана спрямо зоните, могат да се появят проблеми както с напояването, така и с работата на самата помпа.

Затова свързването към сондаж не трябва да се разглежда просто като „тръба от сондажа към програматора“.

Кои са най-честите грешки при проектиране?

1. Определяне на зоните само по квадратура

Площта е важна, но не показва колко вода може да достави водоизточникът.

2. Смесване на капково и разпръсквачи

Двата метода имат различни работни режими и обикновено трябва да бъдат управлявани отделно.

3. Недостатъчно покритие

Прекалено малко или неправилно позиционирани разпръсквачи могат да оставят сухи участъци.

4. Прекалено много разпръсквачи в една зона

При недостатъчен дебит радиусът и качеството на разпръскване се влошават.

5. Проектиране след всички останали строителни работи

Ако трасетата се планират твърде късно, преминаването под готови настилки и през завършено озеленяване може да усложни монтажа.

Кога е най-добре да се проектира напоителната система?

Най-добрият момент е преди окончателното затревяване, засаждане и изграждане на всички настилки.

Така тръбните трасета и необходимите преминавания могат да бъдат заложени предварително. Ако дворът се изгражда от нулата, напоителната система е добре да бъде част от цялостния план за озеленяване.

Системи могат да се монтират и в готови дворове, но предварителното планиране обикновено намалява излишната повторна работа.

Често задавани въпроси

Колко зони трябва да има двор от 300 кв.м?

Не може да се определи само по площта. Нужни са дебит, налягане, схема на двора и техническите характеристики на избраните разпръсквачи.

Мога ли сам да измеря дебита?

Може да бъде направено ориентировъчно измерване, но за проект е важно да се работи с реалните условия на водоизточника. При помпени системи трябва да бъдат отчетени характеристиките на помпата.

Трябва ли зоните да са еднакви по размер?

Не. Те се определят според хидравликата и нуждите от напояване, а не според еднаква квадратура.

Може ли проектът да включва бъдещо разширяване?

Да, ако това бъде предвидено предварително. Добре е изпълнителят да знае за планирани бъдещи тревни площи, лехи или други промени в двора.

Първо проект, после монтаж

Добрата напоителна система не се разпознава по броя функции на програматора, а по това дали всяка зона получава необходимото количество вода при реалните възможности на водоизточника.

Ако планирате нов двор или искате да автоматизирате съществуваща градина, разгледайте услугата за напоителни системи на Greenstar и заявете оглед на място.